Обновената читалищна сграда в Мерданя бе открита и събра за концерт гости и творци
13.03.2025
Една от читалищните светини в Лясковска община е напълно обновена. Това е НЧ „Развитие 1902“ в село Мерданя. След над 10-годишно чакане за финансиране и постепенно рушене на сградата, над 120-годишното читалище придоби нов облик и в бъдеще ще събира в комфорт и подходящи условия за работа самодейните състави в селото. Дългоочакваният ремонт на читалището започна миналата есен и вече е факт. С одобрението на Общински съвет-Лясковец и по настояване на кмета на Общината Васил Христов, разходът за ремонта получи зелена светлина и стартираха дейностите по реконструирането на сградата. Средствата, нужни за обновлението, бяха осигурени от бюджета на Община Лясковец - 560 хил. лв. за аварийно-възстановителните дейности.
Лентата на обновената сграда прерязаха кметът на Лясковец Васил Христов, кметът на Мерданя Ваньо Ганев, председателят на читалището Христо Сеизов и Георги Ганчев от фирмата изпълнител. Водосвет за здраве и благополучие, за просперитет и успехи на жителите и културните дейци в село Мерданя, отслужи отец Йоан. За радостното събитие се събраха, освен кметът Христов, също и неговите заместници инж. Деница Коева и Емилия Жилиева, общинските съветници – Сашка Михайлова и Стоян Йорданов, секретарят на Общината Емилия Иванова, представители на изпълнителя на обекта, граждани на Мерданя и др.
Откриването на читалището бе отпразнувано с богат концерт, който протече в новия салон. В програмата се включиха мерданските самодейни колективи, като първи се изявиха най-възрастните творци на Мерданя от пенсионерския клуб. Група за обработен фолклор „Авлига“, с ръководител Цветанка Христова, откриха вечерта с „Песен за Мерданя“. Свои изпълнения, поздрав към всички, поднесоха и читалищните колективи - Женски народен хор и Танцов клуб „Цветница“ с художествен ръководител Красимира Колева и хореограф Йордан Шубраков. Освен на техните изпълнения, публиката се радва и на участието на гостуващи творци. И те отправиха поздрав към всички мерданчани – оркестъра при ШНИ „Потомци“ и кавалджийката Павлина Станчева, с ръководител и диригент Стефан Печикамъков, както и съвсем младата изпълнителка Кристина Енчева, носител на куп награди от наши и международни фестивали.
Преди концертната част кметът Васил Христов отправи поздрав към мерданчани, гости и най-вече към читалищните състави, които ще имат възможност в бъдеще да работят в благоприятна творческа среда, като благодари на всички: „Благодаря на всички онези хора, които не се спряха пред трудностите, за да постигнем тази наша обща мечта. Благодаря на общинските съветници, на изпълнителите на обекта, на колегите, работили по проекта, на жителите на Мерданя за търпението по време на ремонта. Благодаря и на самодейците, че повярваха във всички нас, че можем да им осигурим едно красиво и уютно място за творчество“. Обръщение направи и мердаднският управник Ваньо Ганев, който поздрави своите съселяни и пожела бъдещи успехи на творците.
Красивото и уютно място за творчество е факт и благодарение на изпълнителя на обекта „Еврострой ВТ“ ООД с управител Георги Ганчев, на строителния надзор - „Минерва - КЛ“ ЕООД, на авторския – „АСТЕДИ“ ЕООД с арх. Анелия Димова и проектантския екип. В резултат на реализирането на проект „Аварийно-възстановителни работи на сградата на читалище „Развитие-1902“, с. Мерданя“ са изпълнени ремонтни дейности по покрива, извършено е покриване с керемиди и капаци, направена е отводнителна система, подменена е дефектиралата дървена дограма с PVC и алуминиева. Осигурени са два изхода за евакуация от салона на читалището, възстановени са стените и таваните във всички помещения, като са изпълнени окачени тавани от гипсокартон с топлоизолация от минерална вата. Изцяло са обновени санитарните помещения. Изпълнена е водоплътна бетонова настилка около сградата, подменени са електрическите инсталации, изпълнени са пожароизвестителна и мълниезащитна инсталации. Направена е и подмяна на електрическите табла и още много други дейности за подобряване състоянието на сградата, която мерданчани са построили сами преди повече от седем десетилетия със собствен труд и събрани средства от дарения.