Начало > За общината > Местоположение

История Лешник (Corylus avellana) Името на града произлиза от дървото леска или лешник (Corylus avellana), което е било характерно за района в миналото, но сега се срещат само отделни единици. Първоначалното звучене на името е Лясковица и по-късно преминава в Лясковец. Процесите по формиране на селище в района започват от каменно-медната епоха - IV хил. пр. н. е. По-бързо развитие селището получава в началните десетилетия на Второто българско царство благодарение на изграждането на Лясковския манастир - „Св. св. Петър и Павел”. Тук е открито и първото богословско училище в България. Днешното положение на града се очертава около XVII век. Съществуват различни версии за това или по-ранно възникване, но липсата на исторически източници не дава възможност за потвърждаване на повечето от тях. Лясковският манастир - „Св. св. Петър и Павел” Лясковец се оформя като селище, състоящо се от пет махали, носещи имената на съответните църкви: „Св. Атанас”, „Св. Васил”, „Св. Георги”, „Св. Димитър” и „Св. Никола”. Най-старото селище се е намирало в местността Светицата (по името на малка църква - „Св. Троица”). Махалите се образуват по различно време, главно от различни преселници, като се долепят една до друга. Пример за това са албанските преселници, дошли на коне изморени от дългия път и по-късно наречени "кондьовците". Това название дава и вече остарялото име на Кондьовската махала. На изток от Лясковец (местността Брода) се намирало село Чертовец, което поради честите набези на турци, кърджалии и др. се изселва около 90-те години на XVIII век. Жителите му се заселват в източния край на Лясковец (махалата с църквата „Св. Георги”), който и досега се нарича от местните Чертовец. Макар и присъединен по този начин Чертовец остава отделна община по време на турското управление. Една от най-интересните легенди свързани с положението на Лясковец по време на турското робство, която намира известно потвърждение от исторически документи, е дадена от Цани Гинчев, който пише: „Лясковец, преди да дойдат тук турците от Анадола, било село на някоя си царска дъщеря и тази царска дъщеря после я дал баща й на султан Мурат за жена и тя още приживе го направила вакъф, т.е. да не могат наследниците да го делят, нито да го дават другиму, а да остава на всичкия род, и да му взема дохода онзи, комуто се пада по ред, и от тогава станало вакъф”. Турският ферман от 1810 г. Интересни данни за правното положение на Лясковец, както и на другите три околни села - Горна Оряховица, Долна Оряховица и Арбанаси, се намират във фермана издаден през 1538 г. от султан Селим II: „Живущите в тези села рая се управляват автономно като свободни граждани. Те ще се считат за опростени и за освободени от всякакви правителствени и обществени налози и данъци... На всеки външен човек, с какъвто чин и положение да е и към каквато и категория да се числи, се забранява да влиза насила в пределите на тези свободни и независими села... Раята да не се третира като проста безправна рая, нито да се напада, изтезава и измъчва...”. Въпреки че повечето от тези права остават предимно на хартия, все пак дават известно спокойствие на населението, което преживява робството сравнително по-леко. Казаното в този ферман се преповтаря и в няколко по-късни като този на султан Махмуд II от 16 юли 1810 г. Въпреки това положение от Лясковския манастир потеглят три въстания срещу турското робство. Къщата на Марин Станчев В Лясковец са пребивавали Г. С. Раковски и Васил Левски. Една от многото използвани от тях и от други революционери къщи е тази на Марин Станчев, която се намирала в чертовската махала. Освобождението на Лясковец станало сравнително "тихо" поради липсата на турска войска в града. Заптиетата избягали от Лясковец, когато била донесена вестта, че руските войски са в Търново. За 25 юни 1877 г. Иван Церов пише: „Отидох с някои младежи в Лясковец и от долния му край видях, как турците в бягство си хвърлят по пътя пушки, патрони, припаси, които някои по-смели лясковчани прибираха и занасяха в къщите си”. Лясковец е обявен за град през 1880 година с "предписание" на Търновския окръжен началник, No. 1034 от 15 март. По това време кмет е Вълчо В. Бързаков и с него и други видни граждани е свързана историята по обявяването на Лясковец за град. Според нея учителя Ганчо Лавдов бил натоварен да се погрижи за това. Той изтрил буквите "ело" от думата "село" на общинския печат, а буквата "с" преработил на "г". Това според историята било забелязано от управата в Търново, която потърсила сметка на кмета, но все пак станало причина за преименуването на Лясковец в град. Главната улица (20-те години на ХХ век) Първите данни за населението на Лясковец са във фермана от 1810 г. Според посоченото в него през 1751 г. Лясковец и подчинените му махали са наброявали 252 християнски домакинства (за Г.Оряховица са посочени 164). Според статистическо изследване на руския ген. щаб направено преди обявяването на руско-турската война в Лясковец и Чертовец е имало общо 1140 къщи с 6042 жители. Цифрите от същата статистика за Търново са 1541 български къщи с 3661 души и 1247 турски с 2022 души, а за Г.Оряховица 791 български къщи с 1732 души и 110 турски с 274 души. Печат от 1870 г. Население на гр. Лясковец 1880-1934 Населението на Лясковец започва да намалява след 1905 г. главно поради изселване. Изселващите се са предимно чиновници, градинари, търговци и учащи се. Като основни причини за изселването на жители от Лясковец се представят пренаселеността му в навечерието на Освобождението и характерния поминък на населението. Поради липсата на достатъчно обработваема земя много хора са били принудени да търсят препитание за себе си и семействата си по градини в чужбина. През 1906 г. е създадено първото градинарско дружество в Лясковец - „Пчела”, а през 1910 г. и второ - „Съгласие”. Именно с градинарския занаят лясковчани са най-прочути по онова време. Лясковец е известен винарски център, отглеждат се различни плодове и зеленчуци, някои днешни сортове, от които носят името му (напр. Лясковска бамя). Някои градинари са се установявали в по-големи градове или в чужбина, а замогналите се от тях са имали възможност да осигурят на децата си образование също извън Лясковец или страната, за което е липсвало приложение в родния град. Това довежда до намаляването на населението на града. Други обаче са пътували и са се завръщали периодично, носейки новостите от Европа и големи печалби от бахчите. Така че градинарското движение е дало и своите блага на града. Останалото в Лясковец население се препитава изключително със земеделие поради липса на друго занятие. Този поминък и развитието на града въобще получават и известен тласък от откритата през 1930 г. ж.п. линия Г.Оряховица - Лясковец. Паметник на загиналите лясковчани във войните 1912-1918 В памет на загиналите лясковчани във войните 1912-1918 г. е построен паметник на площада в центъра на града пред тогавашното читалище. Идеята за него е дадена през 1915 г., но активното събиране на средства започва през 1925 г. Проектът поглъща 250000 лева. Паметникът е осветен на 6 ноември 1938 г. От едната му страна е разположена бронзова фигура на войник, а от другата са изписани имената на 219 загинали лясковчани. Училището „Аврам Беров”, съборено и опожарено от земетресението през 1913 г. Едно от най-катастрофалните събития в историята на Лясковец е земетресението от 1913 г. Повечето тухлени постройки в града са съборени. Здрави или с пропуквания и размествания остават само старите паянтови къщи. Съборени са всичките пет църкви и други обществени сгради. Трусовете затихват няколко седмици. Загиналите са 7, а ранените над 30 души.

След разрушенията от земетресението започва изграждане на нови сгради съобразени със съвременните за тогава градоустройствени тенденции. Лясковец е електрифициран от 1928 г. Към 1944 г. в града са регистрирани 1784 домакинства.

Въпреки че през вековете Лясковец е оставал в сянката на Търново за очите на пътешествениците, обвитата му в легенди история е достатъчно богата за да може да бъде обхваната цялостно в тази кратка справка, която по-скоро цели да маркира характера й. Подробности за някои обекти и събития можете да намерите в раздела Статии.